Ронсар
Френска благородническа фамилия, която според някои сведения произхожда от България. През ХVІ в. нейният най-прочут представител Пиер дьо Ронсар създава няколко елегии за далечната си прародина, разположена там, където „Дунав е най-близко до Балкана и до Родопите, родината и на древния Орфей“. Някои генеалози считата, че в България семейството е владеело търновското село Къпиново и името Ронсар е пряк превод на топонима (от френското rons - къпина). Ако това е вярно, то Ронсар ще да са се преселили във Франция някъде в първата половина на ХІV в., в навечерието на турското нашествие. Първият му известен дьо Ронсар е Бодуен, който фактически основава френския клон на фамилията и печели известност в началните етапи на Стогодишната война. Бащата на Пиер дьо Ронсар от своя страна се нарича Лоис и е бил част от дворцовата свита на крал Франсоа І. Неговата съпруга и майка на поета е от старото и благородно семейство дьо Шодрие.
Саркофазите на Лоис дьо Ронсар и съпругата му
Самият Пиер е техният най-малък син, роден през 1524 г. Бъдещият принц на поетите се учи у дома в продължение на няколко години, а на деветгодишна възраст е изпратен в Наварския колеж в Париж. Твърди се, че суровия живот в средновековното училище не му допада. Скоро той е назначен за паж, първо на най-големия син на краля, Франсоа, а след това на неговия брат, херцогът на Орлеан. Когато Мадлен Френска е омъжена за шотландския крал Джеймс V, Ронсар е преместен на негова служба и прекарва три години в Британия. След завлъщането си във Франция през 1540 той отново е взет на служба при херцога на Орлеан. На тази служба той има нови възможности да пътува, изпратен е във Фландрия и отново в Шотландия. След известно време получава назначение като секретар на Лазар дьо Баиф, а след това е включен в свитата на кардинал дю Беле-Ланже.
Пиер дьо Ронсар
Обещаващата дипломатическа кариера на Ронсар е прекъсната от пристъп на глухота, която никой лекар не успява да излекува, и той решава да се посвети на науката. За тази цел той избира колежа Кокре. Обучението на Ронсар отнема седем години. Заедно със свои колеги той поставя началото на групата “Плеяда” (Ронсар, дю Беле, Баиф, Реми Бело, Понтюс дьо Тиар, Етиен Жодел и Дораи) и на ново литературно движение, което прилага към простонародния език принципите на критичност и ерудиция, почерпени от класиците.
Популярността на Ронсар още приживе е огромна и успехът му остава неизменен. Честите смени на монарха не се отразяват върху Ронсар. Шарл IX, който скоро наследява брат си, е още по-благоразположен към него. Той му отделя стаи в двореца, дарява му различни абатства и приорати и го разглежда като свой учител в поезията. На върха на славата си той умира през 1585 г.
