Берон
Възрожденска фамилия с вероятен аристократичен произход. Данните за него се съдържат в едно писмо на Кирил Берон от 1918 г., в който се цитира негов възрастен роднина. Сперд информацията Берон произхождат от известната кралска фамилия Мърнявчевичи. През ХІV в. боляринът Мариния се оженил за Груя - сестра на сръбския цар Стефан Урош ІV Душан, която му родила двама сина - Вълко (Вълкашин) и Въглеш (Углеша). Правилното название на рода било Мариниявчевичи, погрешно транскрибирано от Мавро Орбини като Мърнявчевичи. До ХVІІІ в. родът живеел в град Бер в Македония, след което като постардват от турците се преселват в Котел.
Д-р Петър Берон - худ. Н. Павлович
Първият известен представител на фамилията е котленският чорбаджия хаджи Беро. Но едва неговият син Петър х.Берович (Берон) придава на семейството европейски блясък. Започва в Брашов като възпитател на сина на богатия българин Петър Йованович. За благодарност той ги изпратил и двамата да следват медицина в Хайделберг и Мюнхен. Така става доктор по медицина и акушерство. Негови лични познати са Фарадей и Хумболт. Написал е повече от 10 000 страници на пет езика (говорил е девет) и буквално е в основата на всички науки в България. Оставя трудове по противопожарно дело, физико-химия, астрономия и система на световете, натурфилософия. Докторатът му е на тема “Нов уред за измерване на гинекологичния диаметър” - разстоянието между костите на таза, което позволява или не на плода да излезе без цезарово сечение.” Като окръжен лекар в Крайова (Румъния), с помощта на племенника си, натрупва пари от търговия, купува голямо имение и става едър земевладелец. Почти целия си живот обаче прекарва в Париж, където пише научните си трудове. Оставя завещание всичките му пари да отидат за българската просвета. С негови средства се строят читалища, училища, гимназията “Д-р Петър Берон” в Одрин. Когато разбира, че не всички пари се използват по предназначение, се връща в Крайова с намерение да промени завещанието си. Малко преди да се състои съдебното заседание, наемат двама власи, които го удушават. Така завършва живота си д-р Петър Берон и единствен от синовете на хаджи Беро не оставя наследник.
Петър Берон имал братя Христо и Руско и сестра Жейна. Синът на Руско - Стефан Русков Берон е един от първите настоятели на БАН и нейн почетен член. Заедно със сина на Жейна - Васил Хаджистоянов Берон, са сред създателите на Търновската конституция. Васил Хаджистоянов Берон - енциклопедист, съставител на първия учебник по естествена история и на учебник по логика. Неговият син - проф. Богомил Берон, е сред основателите на Медицинска академия и Клиниката за кожно-венерически болести, председател на Европейския конгрес на дерматолозите.
Родът продължава и по линия на Христо Берон, сина му Кръстю - автор на две стихосбирки с любовна лирика; и неговият син Кирил Берон. Последният бил високоиздигнат за времето си човек. Завършил е френски колеж и икономика. Има една дъщеря и двама синове - Петър и Владимир. Петър Берон е последното голямо име във фамилията.
Д-р Петър Берон
Той е роден през 1940 г. в София. Завършва Софийския университет. От 1963 г. до 1969 г. работи като биолог в Института по зоология към Българска академия на науките. Научната му кариера е забележителна: Специализации по биоспелеология във Франция (1967 г.) и паразитология в Прага (1970 г.), ръководител и участник в много експедиции и самостоятелни пътувания в повече от 70 страни в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка, Нова Гвинея и др., управител на резервати в Нигерия, доктор на биологическите науки от 1990 г., от 1993 г. директор на Националния природонаучен музей. Изследванията му са най-често насочени към пещерната фауна, фауната на високите планини в света, към прилепите и техните ектопаразити, към историята на зоологията. Освен в науката, Петър Берон играе ключова роля и в българската политика. Той влиза в нея през 1989 г. като един от основателите на Независимо сдружение “Екогласност”. Фамилията му, ерудицията и добрите ораторски способности бързо го превръщат в едно от любимите лица в коалицията СДС и през 1990 г. той става нейн председател. В края на годината президентът Жельо Желев атакува Берон и го обвинява, че е сътрудничил на репресвния апарат на комунистическия режим. Гласувана му е оставката и той напуска СДС. През следващите години името му се свързва с редица екзотични политически сили. Петър Берон е депутат в VІІ Велико народно събрание и в XL Народно събрание (заместник-председател на парламента). Кандидат за вицепрезидент през 1992 г. и за президент през 2006 г.
