Раковски
Възрожденска фамилия от град Котел, с потекло от средновековен български болярин. Според легендата описана от Георги Раковски, след покоряването на Търново Шишмановият болярин Михаил намерил убежище в старопланинското селище Раково. Там фамилията оцеляла като поколания наред нейните представители били свещеници, откъдето дошло и името под което били известни - Папазоглу (от папаз - свещеник, поп) или Поповичи. По-късно фамилията се премества в близкия град Котел и се захваща с търговия.
Съби (или Сава) Папазоглу, в края на ХVІІІ в. въртял широка търговия с Брашов и Цариград и оставил голямо състояние на четирмата си синове. От тях двамата по-стари, особено най-големият (Дачо), взели живо участие при отбиването на кърджалийските нападения на Котел, а най-малкият (Минко) забягнал във Влашко, където се намесил във въстанието на Александър Ипсиланти от 1821 г. Синът на Съби - Стойко Попович бил богат търговец, който се оженил за Руса от големия търновски род Мамарчеви.
Единственият син на чорбаджи Стойко (покрай две сестри) - Съби, на когото било съдено да остане в историята под името Георги Раковски се родил през 1821 г. Първоначално той учи в местното килийно училище, а по-късно продължава в Карлово при Райно Попович. От края на 1837 г. постъпва във Великата школа в Куручешме (Цариград). Изучава хуманитарни и природни науки, древни и модерни езици. През 1841 г. пътува до Атина, където е създадено тайно македонско дружество с цел организиране на общо въстание. Пътува до Браила, след като узнава, че българи и гърци готвят съвместно въстание. Бунтът е осуетен от румънските власти, но Раковски остава в Браила, за да продъжи организирането на патриотичните сили. Издържа се като частен учител по старогръцки и френски. Отново румънската полиция се намесва, но Раковски успява да се укрие. Обръща се към руския консул, но той го предава на румънското правителство и през 1848 г. го осъждат на смърт. Тъй като е бил гръцки поданик, гръцкото консулство се наема да го изпрати в Атина, но гръцкият посланик в Цариград го изпраща тайно във Франция. Установява се в Марсилия за година и половина. След като не е възможно да учи в Париж, както му е обещал гръцкия консул, той се връща в Котел. За да заблуди полицията се преименува на Георги Раковски (по името на селото, в което първоначално живее родът му). Отново бива арестуван и осъден на 7 години строг тъмничен затвор. По-късно Раковски е освободен. Работи в Цариград като адвокат и търговец. От същото време датират и първите му литературни опити.
По време на Кримската война (1853–1856) постъпва като преводач в турската главна квартира в Шумен. Създава Тайно общество с цел да събира и изпраща военни сведения на руското командване. Поради предателство е разкрит, арестуван и пратен в Цариград. Успял да избяга, организира чета от 12 души, която през 1854 г. прехвърля Източна Стара планина, за да повдигне духа на българското население да се присъедини към руските войски. Поради оттеглянето на руските войски, разпуска четата и 4 месеца се укрива у дома си в Котел. В началото на 1855 г. напуска Котел и отсяда в Свищов. Заминава за Букурещ, после — за Нови Сад. Там издава вестник „Българска дневница“, замисля вестник „Дунавски лебед“ и започва да печата началото на поемата си „Горски пътник“. Турското правителство настоява пред австрийските власти да бъде арестуван и съден и отново поради гръцкото си поданство успява да избяга и се установява за известно време в Галац (Румъния), като после се прехвърля в Одеса и постъпва като възпитател в Духовната семинария. В 1860 г. отива в Белград. Издава част от научните си трудове, довършва печатането на „Горски пътник“. Започва издаването на в. „Дунавски лебед“ (1860–1861). Издава го и на френски език с цел да запознае европейската общественост със съдбата и борбите на българите. Тук съставя план за освобождението на България и „статут за едно Привременно българско началство в Бялград“. Създава Първата българска легия (1862). На 3 юни 1862 г. избухва очакваното сблъскване между сърби и турци, като легията веднага се намесва. Според някои историци по това време той се вижда в ролята на бъдещ княз на свободна България. Очакваната война обаче е избегната и Раковски е принуден да разпусне легията. Раковски не се отчайва и подхваща нова идея за създаване на съюз на балканските християнски народи срещу Турция. През 1863 г. посещава Атина, Цетине и Букурещ като влиза във връзка с държавници и общественици. Издава в. „Бъдущност“ (1864) — списван на български и румънски с цел създаване на българско-румънски съюз. Издава в. „Бранител“ и подпомага преминаването на хайдушки чети в България. Българската емиграция и създаденият таен комитет са разединени. Раковски изработва „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“. Продължава книжовните си занимания. Проектира първа книжка на сп. „Българска старина“ и пише подробна автобиография. Умира от туберкулоза в околностите на Букурещ.
Кръстьо Раковски
Към фамилията би могла да се причисли и една нейна издънка по женска линия. Става въпрос за племенника (син на негова сестра) на Георги Раковски, Кръстьо, който приема чичовото си фамилно име (известен повече с руските си имена като Христиан Раковский) - румънски и съветски политически лидер и дипломат. Той е роден през 1873 г. в Котел. Учи в гимназиите във Варна и Габрово. През 1890 г. започва да следва медицина в Женева, (Швейцария), където попада под влиянието на социалистическите идеи. По-късно следва в университетите на Берлин и Цюрих и защитава докторска дисертация по психиатрия в университета на Монпелие, (Франция). Той е един от основателите на Женевската група на българските социалдемократи. Участва дейно в живота на Втория интернационал и на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). През 1919 г. участва в учредяването на Третия (Комунистическия) интернационал. От 1905 г. до 1917 г. е един от водачите на румънското социалистическо движение. Опитва неуспешно да организира революция в Румъния, заради което е изгонен от страната. След Октомврийската революция е първият министър-председател на Украйна през периода 1919-1923 г. През 1923 г. за кратко е заместник народен комисар на външните работи на СССР. През периода 1923-1925 г. става първият съветски посланик в Лондон, а през 1925-1927 г. е посланик във Франция. Близък до Лев Троцки, Раковски влиза в конфликт с Йосиф Сталин, изключен е от Болшевишката партия и е заточен в Централна Азия през 1928 г. През 1934 г. се връща в Москва, през 1935 г. е възстановен в партията и работи известно време в Министерството на здравеопазването. През 1937 е отново е осъден на 20 години трудов лагер. През 1941 г. пак е съден и получава смъртна присъда, която е изпълнена в околностите на гр. Орел на 11 септември 1941.
