Парчевичи (Черкичи)
Фамилията Парчевич, както и сродените с нея Пеячевич, Кнежевич и Томагинович води началото си от стария босненски владетелски род на Котроманичите, чийто представител Парчия през 1367 г. емигрира в България и получава владения в северозападна България, включително богатия на сребърна руда град Чипровец.
Герб на Парчевичите
След завоеванието неговите потомци се изселват закратко в Албания и Черна гора, но през 1481 г. един от тях - Гиони се завръща в родовите си владения. Той разделя цялото имущество между четиримата си сина, които стават основополжници на четири клона на рода: Димитър, вторият син - по името на замъка Пеячево, приема името Пеячевич, Стефан, третият син приема името на замъка Кнеже - Кнежевич; и Тома, четвъртият син, запазва името на баща си, пред него прибавя своето и се получава Томагионович (Томагинович).
Най-интересен е обаче Иван I - първият син на Гиони, който приема името на своя прадед Парчия - Парчевич. В бурния период на XVII в., родът на Парчевич взима дейно участие в политическия и духовен живот и оставят своите имена завинаги в историята не само на България, но и на целия Европейски Югоизток, свързвайки пряката си дейност с виенския кралски двор, заради което получава потвърждение на своя благороднически произход.
Безпорно най-изявеният Парчевич през този период е архиепископът на Марцианопол Петър Парчевич, посветил целия си живот на освобождението на България. По време на Критската война Парчевич влиза в преговори с влашкия княз Матей Басараба (1633-1654) за съвместни бойни действия и по този начин застава начело на българското освободително движение. В резултат на водените преговори е съставен план за бойните действия с организирането на масово въстание, при което се предвижда намесата на Полша и Венеция. Следват дипломатически мисии със същата цел,които спечелват не само известност за Парчевич в европейските страни, но и назначаването му за апостолически викарий в Молдова, а две години по-късно и за архиепископ на Марцианопол. Парчевич е изпратен във Виена за мисията за обединяването на всички балкански народи. Отива при крал Фердинанд III (1637-1657), пред когото се явява с конкретни предложения - австрийските войски да настъпят срещу малочислените турски войски в Унгария и Хърватско и да отвлекат вниманието на Империята от подготвяното общобалканско въстание.
За да се уреди помощта на водача на казашкото освободително движение Богдан Хмелницки и Полша е необходим опитен дипломат и Парчевич приема и тази мисия. През 1657 г. той получава специално кралско пълномощно за преговори с Хмелницки с уверението ,че същият може да се довери напълно на пратеника и че всички разговори между тях ще бъдат запазени в пълна тайна. В даденото пърномощно Парчевич е представен ,като “наш”(кралски) съветник и архиепископ на Марцианопол в България Със специален кралски указ, издаден крал Фердинанд III признал на Петър Парчевич благородническото звание, на което същият имал право по силата на неговия произход от средновековен владетелски и болярски род и титлата “Имперски владетел”. С тази грамота крал Фердинанд признава не само благородническата титла на Парчевич, но и неговия фамилен герб, с който на него и родствениците му от двата пола се дава право “да носи навсякъде този древен герб или отличие”. Гербът е изграден върху френски щит, в който на синьо поле са изобразени стъпили върху зелено трихълмие два изправени на задните си крака сребърни короновани козела, които се опират в кипарисово дърво, заемащо централния вертикал на щита; цялата композиция е пресечена с червен пояс, на който са изобразени три златни шестолъчни лъчи; над щита в полупрофил надясно е поставен сребърен турнирен шлем със златна баронска корона, от която излиза нашлемник - изправен ,обърнат надясно и въоръжен лъв; от шлема надолу се спуска намет, оцветен в дясната половина в синьо-златно, а в лявата в червено-сребърно.
След дълго пътуване пратениците пристигат в резиденцията на Богдан Хмелницки - Чигирин и след шест дни са приети от самия хетман. На 18 април Богдан Хмелницки връчил на Парчевич своя писмен отговор до крал Фердинанд без да знае,че същият починал (2 април 1657 г.) и престолът е зает от новия крал Леополд I (1657-1705). Страхувайки се да не би да бъдат разкрити водените преговори,той отбягва да даде отговор на всички въпроси,като отбелязва,че не се осмелява да изложи нищо друго върху “крехката хартия” и Парчевич получил тайните поръчения,които трябвало да предаде лично на краля. След приключване на мисиятаПетър Парчевич се отправя по обратния път за Виена заедно с пратеничеството на полския крал, което му дало възможността да уведоми чрез него Ян II Казимир (1648-1668) за резултата от водените преговори.
Петър Парчевич умира на 23 юли 1674 година и е погребан в Рим в базиликата Св. Андреа дела Фрате пред параклиса на пратриарха Франциск. След смъртта му фамилията пада от историческата сцена и значително по-голямо влияние играят сродниците й Пеячевичи и Кнежевичи. И все пак след разгрома на чипровското въстание през 1688 г. Парчевичите се изселват в империята на Хабсбургите. Там им е призната баронската титла и им е дарен замъкът Черкич. Оттогава фамилното име е сменено на Черкичи. Последният известен от тази фамилия е бил Wilhelm Johann Bapt. Freiherr Cserkiczy, alias Parchevich , подполковник - командир на 53 Палфиев пехотен полк, починал в Осиек през 1795 г.
