Кнежевичи
Кнежевичите са клон на босненската кралска династия Котроманичи. Нейни представители през ХІV в. се преселват в северозападна България и играят ключова роля в историята на Видинското царство. Клон на Кнежевичите са чипровските фамилии Парчевич, Пеячевич, Кнежевич и Томагинович.
Гербът на Котроманичите
Началото е поставено от Стефан Дабиша, крал на Босна в периода 1391-1395 г. Още преди възкачането му на престола обаче тримата сина на Стефан Дабиша - Владислав, Вук и Парчия са хванати в заговора против първия крал на Босна Твърдко I. Владислав и Вук са наказани със затвор, докато Парчия успява да избяга и през 1367 г. емигрира в България, където получава от цар Иван Александър наследтвени земи около реката Скът. Тук той изгражда замъка Кнеже (дн. Кнежа) и поставя началото на фамилията. Най-вероятно рудниците, които се намирали в северозападна България били предадени на Парчевичите. Не може да се обясни по друг начин фактът, че само след няколко десетилетия ,в края на XV в. именно в Чипровци се събират всички клонове на вече изцяло побългарената фамилия.
Според Нишицката семейна хроника на фамилията, издадена през 1799 г. от Франц Ксавер Пеячевич, единият син на Парчия, Андрей бил пратеник на видинския владетел цар Иван Срацимир в двора на унгарския крал Лудвиг I, докато вторият му син Николай І, който се явява продължител на фамилията в България взел участие в Черноменската битка против турската инвазия още през 1371 г. Семейната хроника на Парчевичите ни донася, че Петър I, син на Николай І, взел активно участие в опитите на видинския цар Константин ІІ да възвърне независимостта си по време на династичните междуособици около турския трон в самото начало на XV в. и след неуспеха на начинанието избягал заедно с него в Призрен.
Неговият пък син Николай II, активно се включил в действията по-късно на унгарския крал Сигизмунд да спре турското нашествие. След окончателното проваляне на всички упорити начинания за освобождението на България, последният се заселил в района на Албания и Черна гора, където около средата на XV век се родил синът му Йован. Няма съмнение, че по времето на тези бурни събития родовите владения на болярите са запустели и са влачели жалкото съществуване на останалите български земи, а самите те с приближените си са били дълго време в изгнание извън пределите на родината.
През 1481 г. в България се завръща по-големият син на Николай II - Гиони (Иван) - и разделя цялото имущество между четиримата си сина, които стават основополжници на четири клона на рода: Иван І - най-старият син на Гиони приема името Парчевич; Димитър, вторият син - по името на замъка Пеячево, приема името Пеячевич, Стефан, третият син приема името на стария замък Кнеже и така се запазва Кнежевич; и накрая Тома, четвъртият син, запазва името на баща си, пред него прибавя своето и се получава Томагионович (Томагинович).
