Gotha Bg

Българска възрожденска фамилия, с вероятен произход от средновековния болярин Николай. Макар да можем да проследим генеалогията на Дренски само до XVII в., твърди се, че тя произхожда от стар аристократичен род, който избягва в Охрид от Търново по времето на падането на Второто българско царство през 1393 г.

Във всеки случай, въпреки че потомците на болярина Николай все още са живели край Охрид през 1628 г., те се премест­ват в днешна България век по-късно. Един от тях, Банчо Дренски, около 1780 г. се установява с младото си семейство в махала Баба Стана, близо до Троян. Те са били доста различни от селяните, сред които са се установили. Преди всичко са били образовани за времето си хора и всичките са можели да четат и пишат – нещо невиждано тогава в светските среди, за разлика от висшето духовенство. Освен това те са били – или скоро стават – изключително богати със селскостопански имоти от 13 000 декара (без да се смятат планин­ските им пасища край Троянския проход). Как е натрупано това богатство е въпрос, който продължава да предизвиква оживени дебати в Троянския край. Въпреки че Банчовият син Станчо е бил, от една страна, уважаван представител на управляващата класа, мухтар на Троян и близък приятел на местния турски бей, когото често посещавал на „чибук и ракия“ в имението му в Дебнево, хората говорят, че той също е участвал в скрито разбойничество и че само с един удар е успял да завлече керван с 8 тона злато, който е бил пратен от Цариград, за да плати на турската армия, която е воювала с австрийците. (В една може би по-неромантична версия се твърди, че Станчо Дренски избива другите членове на своята банда, за да избегне досадните спорове за това как и в какво съотношение да разпределят плячката.) Към края на живота си (и вероятно поради разумно желание да си опрости греховете) Станчо Дренски става голям дарител, по­строява църквата в Троян (1835), построява първото килийно училище в града и дарява един от своите имоти (чифлика Таласъм) за възстановяването на Троянския манастир.

Синът на Станчо - Калчо Дренски се премества от Троян в Пловдив около 1820 г. Твърди се, че е избягал като дете от къщи след скандал с баща си. Той постъпва като чирак в кожухарския еснаф, на който по-късно става устабашия и бързо започва да трупа богатство. През 1832 г. виждаме името му сред основните дарители за реконструкцията на църквата „Света Неделя“ в Пловдив. През 1838 г. той отива на първото си поклонение в Йерусалим, от което прибавя към името си титлата „хаджи“. Хаджи Калчо е активен поддръжник на борбата за независима българска църква и на развитието на светското образование. Освен училищата, които построява в Троян и Баба Стана към края на живота си заедно със сина си Константин, той дарява и къщата си на Чаушоглу сокак в Пловдив за българско училище. След спора, който възниква през ноември 1859 г. за това, дали гърци или българи трябва да контролират църквата „Света Богородица“ в Пловдив, спор, който в крайна сметка се решава поне отчасти с юмручен бой, той става първият български епитроп на тази църква.

Константин Хаджикалчев

Следващият и най-известен представител на фамилията е Константин Хаджикалчев. Роден през 1856 г., най-големият син на Хаджи Калчо има един брат (Стефан) и трима полубратя от третия брак на баща си: Богдан, Светослав и Борис. След като завършва първоначалното си образование в Пловдив, Константин Хаджикалчев заминава за Роберт колеж в Цариград, който завършва с отличие през 1872 г. След кървавото потушаване на Априлското въстание Константин Хаджикалчев е арестуван, хвърлен в затвора и осъден на смърт. Навременната намеса на американския посланик при Високата порта го спасява от бесилката, която вече е била издигната до къщата на баща му. След това той се включва в редиците на напредващата руска армия в руско-турската война. Със завръщането си в Пловдив Хаджикалчев активно се включва в политическия живот на Източна Румелия. Той е член на Общото събрание и на Постоянния комитет (1880–1884) и заема длъжността началник на канцеларията на Адолф Шмит, директор на финансите на Източна Румелия през 1879–1880. Активен член на тайния революционен комитет в Пловдив, той е избран за член на временното правителство, формирано след обявяването на Съединението през 1885 г. Като доброволец в сръбско-българската война той служи в генералния щаб, участва и в битката при Сливница. Константин Хаджикалчев е един от българите натоварен с деликатната мисия да сондира потенциални кандидати за българския престол през 1886 г.. Именно той осъщест­вява връзката с бъдещия княз Фердинанд Сакскобурготски.

Хаджикалчев е депутат в III и IV Велико народно събрание и в V, VI, VII, X, XI, XII и XVII Обикновено народно събрание.През 1893 г. Константин Хаджикалчев е избран за кмет на Пловдив. През 1895 г. обикаля европейските столици като представител на Македонския конгрес. По-късно в своя живот Константин Хаджикалчев се оттегля от политическия живот, за да се отдаде на делова работа и благотворителност. На средна възраст Константин Хаджикалчев се омъжва за Карлота Скеджи, млада италианка, израсла в Цариград. Тяхното единствено дете, Теофана, завършва Девическия американски колеж в Цариград и става известна концертираща пианистка. Първият съпруг на Теофана, Владимир Данев е сина на д-р Стоян Данев (министър-председател на България 1901–1903, 1913 г.).

Днес всички потомци на Константин Хаджикалчев живеят в чужбина. Неговата внучка, Лиляна Данева-Бризби, се омъжва за сър Майкъл Бризби. Нейният брат, Стоян Константин Данев е авторът на високо оценената биография на цар Фердинанд („Фердинанд Лисицата“) под псевдонима Стивън Констант. В следващото поколение две от децата на Лиляна развиват тесни връзки с България след рухването на комунизма. Синът Джон, който през 1985 г. се оженва за Клер, дъщеря на сър Доналд Логан, по линия на прабаба й роднина на князете Богориди е адвокат в Лондон. През 1996 г. му е присъдена титлата „Кралски съветник“ (QC). Дъщерята Таня е омъжена за Юлиан Попов, писател и един от основателите на Нов български университет.