Богориди
Родът Богориди е български възрожденски род - получил титлата паша (=княз) от турския султан. За негов основател се смята св. Софроний Врачански (известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, по-късно Врачански епископ). Неговият баща е бил богат котелски джелепин, търгуващ главно с Цариград. Самото име Богориди е измислено от неговия внук Атанас - от патриотични подбуди в чест на българския средновековен княз св. Борис-Михаил (Богорис).
Епископ Софроний Врачански
Стойко Владиславов е роден през 1739 г. в Котел. Учи в килийно училище в родния си град. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 г. е ръкоположен за духовник. Работи като учител и книжовник в Котел. През 1792 г. напуска Котел. Служи в енорията в Карнобат. Отива в с. Арбанаси в манастир (1794), а на 17 септември с. г. е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди. След случили се размирици във Враца напуска града и се скита из Северозападна България. През 1803 г. заминава за Букурещ. Там служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 г. до 1812 г. е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война. През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ. Неизвестна е датата на смъртта му (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 г.). Канонизиран за светец на 31 декември 1964 г. от Българската православна църква.
Княз Стефан Богориди
Стойко Владиславов има няколко деца и внуци. Сред внуците му най-известен е висшият османски държавник и първи княз (паша) Стефан Богориди. Той е роден в Котел, но учи в гръцкия колеж “Свети Сава” в Букурещ, където сменя рожденото си име Стойко с гръцкото Стефан. След като учителства по препоръка на дядо си Софроний Врачански известно време във фанариотско семейство в Истанбул Стефан Богориди постъпва като преводач в османската флота и през 1799 г. участва в експедиционния корпус на Мустафа паша (бъдещия султан Мустафа IV) срещу войските на Наполеон Бонапарт. В сражението срещу французите при Абу Кир османските сили претърпяват съкрушително поражение и Стефан Богориди успява да се спаси като по чудо. През 1812 г. Стефан Богориди отива в Молдова с княз Скарлат Калимахи, който го назначава за губернатор на Галац (1812 - 1819). В 1821 г. по време на Влашкото въстание на Тудор Владимиреску и последвалото нахлуване на Филики Етерия във Влашко Богодири е номинален каймакам на Влашко. На следващата година след бързата османска офанзива срещу Александрос Ипсилантис, Богориди е каймакам на Молдова, а след това става драгоман в османската флота (1823 - 1825). Между 1825 и 1828 е изпратен на заточение в Измит (Никомедия), Мала Азия. След Руско-турската война (1828-1829) и последвалия я Одрински мирен договор Стефан Богориди оглавява османската делегация в Санкт Петербург, която трябва да уреди спорните въпроси с Русия. Богориди се справя успешно с мисията и печели доверието на султан Махмуд II, който го назначава за свой съветник. В продължение на 30 години Стефан Богориди участва във всички големи и важни преговори и решения на Високата порта. Прeз 1830 г. няколко видни букурещки българи изработват проект за автономно българско княжество в Добруджа, оглавявано от Стефан Богориди. Проектът е представен пред Дивана на Влашко. С него е запознат и княз Стефан Богориди, който прави опит да представи идеята пред турските власти, но без успех. За заслугите на Богориди Махмуд II му дава титлата паша и през 1834 г. го назначава за управител на остров Самос. Богориди, който прекръщава главния град на острова на свое име - Стефануполис, е мразен от местното гръцко население заради диктаторските си методи на управление. През 1849 г. самосците се разбунтуват срещу него и султанът го сваля през 1850. При султан Абдул-Меджид I той е член на Танзиматския съвет и имперски съветник, длъжност, създадена специално за него. Стефан Богориди умира в Цариград.
Княз Стефан има 7 деца, чрез които се сродява с най-знатните фамилии от онова време. Само най-големият му син Янко умира като ерген във Виена. С Молдова свързват живота си две от дъщерите на княза - Смарагда и Хариканя. Смарагда става жена на княз Михаил Стурдза /1795 - 1884 год./ Хариканя се омъжва за молдавски болярин. След време дъщерята на Смарагда - Мария става жена на руския канцлер княз Горчаков. Другата дъщеря на княз Стефан - Ана се омъжва за Музурус паша - турски посланик в Лондон. Там умира на един кралски бал по време на танци. Мария, на чиято сватба през 1851 г. присъствува султан Абдул Меджид се омъжва за Янко Фотиади - по-късно генерал - губернатор на остров Крит.
Княз Александър Богориди
В историята на югоизточна Европа остават с ключова роля двама от синовете на Стефан Богориди - Александър и Никола. Александър Богориди е роден в Цариград в 1822 г. Той е най-малкият син на стария княз. Учи във Великата школа в Цариград и във Франция. Получава висше образование по държавно право в Германия. Александър Богориди заема високи държавнически постове в Османската империя - член на Държавния съвет, министър на обществените сгради, пощите и телеграфите, дипломатически агент в Молдова, член на дипломатическата мисия в Лондон, посланик във Виена (1876 - 1877). След Руско-турската война (1877–1878) и последвалия я Берлински договор с протекцията на руския император Александър II и съгласието на Великите сили, Александър Богориди е назначен за генерал губернатор на Източна Румелия. След абдикацията на княз Александър Батенберг през 1886, Александър Богориди е един от кандидатите за българския престол. Умира в Париж в 1910 г.
Княз Никола Конаки-Богориди
Никола Богориди е роден в Яш и също учи във Великата школа в Цариград. През 1837 - 1839 г. е драгоман в османското посолство в Париж. През 1846 г. се жени за Екатерина Конаки, дъщеря на молдовския болярин Константин Конаки и прибавя нейното име към своето и се подписва Конаки-Богориди. При княз Теодор Балш Никола е министър на финансите на Молдова, а след това до 1858 г. е княз (каймакам) на Молдова. За разлика от княза на Влашко Александър Гика ултраконсервативният княз Никола Богориди следва проавстрийска и протурска политическа линия и работи против обединението на двете Дунавски княжества - Влашко и Молдова. Князът фалшифицира избирателните списъци за изборите на така наречените дивани ад хок, които трябва да се занимаят с въпроса с обединението на двете румънски държави. В Молдова изборите на 7 юли 1857 г. минават в обстановка на терор и бойкот от страна на юнионистката партия. Юнионистите се добират до тайната кореспонденция на Богориди с австрийския двор, в която има убедителни доказателства за фалшификацията на изборите и след дипломатическата намеса на Франция, Русия, Прусия и Сардиния, които изтеглят посланиците си от Цариград, Високата порта е принудена да анулира изборите и да организира нови на 22 септември. Този път те се увенчават с убедителна победа на юнионистите. След свалянето му от престола Богориди живее в Цариград, Виена и Букурещ. Богориди умира в Букурещ на следната 1863 година.
От брака си с принцеса Конаки, Никола Богориди има един син на име Емануил. През 1878 г. Емануил Богориди е кандидат за княз на новоосвободена България, а през 1887 г. заедно с чичо си Александър Богориди е отново сред кандидатите за овакантения от княз Александър I Батенберг български престол.
Източници: http://bg.wikipedia.org
