Бимбеловци (Белени)
Известен род, водещ началото си от средновековния деспот Момчил. Той е роден в Родопите и няма знатен произход. Първоначално е сформирал разбойническа чета в областта и е разграбвал граничните райони между България и Византия, за което е бил преследвен и от двете държави. Тогава потърсил убеждище в Сърбия и служил на крал Стефан Душан. През 1343 г. помогнал, заедно с дружината си на Йоан VІ Кантакузин, за което той го провъзгласил за негов васал в областта Меропа. По-късно противниците на Кантакузин го удостоили с титлата деспот, за да се обърне срещу своя покровител. Въпреки това Момчил водил напълно самостоятелна политика и създал собствена държава с център град Ксанти. През 1344-1345 г. предводителят на селджукските турци емир Унер бег, заедно с Йоан VІ Кантакузин разгромил Момчил и далеч по-малобройната му армия в битката при Перитор (7 юли 1345), където безстрашният предводител намерил смъртта си.
След гибелта на знаменития родопски владетел през 1345 г. тримата синове на сестра му Стоянка - Вълко, Пейчо и Нико - се установяват в с. Факия, Бургаско. Потомците на Момчил започват да се наричат Беленовци, по-късно - Бимбелови. В техните задължения влизала охраната на пътищата в Странджа и служба в султанския обоз по време на война. Този им статут на два пъти ги прави близки с монарсите. През 1512 г. един от потомците на Момчил - Пейчо Овчаря, спасява живота на бъдещия султан Селим ІІ, за което получава от него специални отличия - шапка и чанта, предавани от поколение на поколение.
Маринчо Бимбелов - Страшния
През 1713 г. друг Бимбелов - Вълко, оказва гостоприемство на избягалия в Турция шведски крал Карл XIІ, който го кани заедно с хората му в личната си гвардия. Шведският крал кумувал на сватба на Бинбелови и оттам в рода се появило името Кральо. Синът на Вълко - Маринчо също е известен воевода и си спечелва прозвището Страшния. Бимбеловци участват и в ликвидирането на кърджалиите и са сред близките съратници на Индже войвода.
Надгробна плоча на Маринчо Бимбелов - Страшния
Най-известният представител на фамилията е свързан с нея по майчина линия. Става въпрос за Стефан Димов, наречен Стефан Караджа . Той е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (днес Стефан Караджово), Ямболско. Учи в Тулча, но поради липса на средства напуска училище. Побеждава по време на сватба прочутия турски борец Гаази Плиса. Укрива се известно време, преследван от турците, след което емигрира в Румъния, а после постъпва в Първа българска легия в Белград.
Стефан Караджа
Няколко пъти преминава Дунава с революционни задачи. През 1867 г. постъпва във Втората българска легия. През 1868 г. я напуска и заминава за Румъния. Там се среща с Хаджи Димитър. На 6 юли двамата начело на чета от 129 души минават Дунав при село Вардим. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е ранен тежко и e пленен от изпратените от председателя на Държавния съвет Мидхад паша войски и полиция. След това, на 12 юли, е откаран в Търново и по-късно в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 31 юли 1868 г. е обесен. Погребан е от баба Тонка Обретенова, която запазва черепа му.
Последният по-известен представител на фамилията е Кралю Бинбелов. През 1960 г. в Рим той става олимпийски вицешампион по борба.
